Нека видим как да постигнем съвършенството на малките творения, когато размерът се увеличи 10 пъти!
Всеки път, когато се опитвате да създавате проекти с епоксидна смола и дърво, трябва да адаптирате работните си техники за мащабни размери.
Докато става въпрос за малки предмети и ограничени повърхности, няма проблем, но когато трябва да създадете доста голяма структура, ето как да постигнете добри резултати.
В тази статия ще идентифицираме основните стратегии за постигане на перфектни творения с големи размери. Ако искате да се запознаете с ОСНОВНАТА информация за това как да работите с дърво и смола, ето връзки към нашите предишни статии: „как да си направим маса от дърво и смола“ – „как да използваме епоксидна смола“
Ето 4-те основни принципа:
- Увеличаването на размера не позволява да се отдели същото внимание и грижа за всички части и етапи, както обикновено.
- Увеличаването на излятите маси смола води до ускоряване на катализата и отделяне на високи температури. Това може да доведе до ефект на масата, при който смолата може да се напука или деформира.
- С повишаването на температурата на катализа се увеличава изпарението на водата в дървото и съответно се увеличават микро-мехурчетата, които остават затворени в смолата.
- Създаването на подходящ кофраж изисква внимателно планиране.
Да започнем от последната точка (кофраж):
За големи маси е необходимо да се използва кофраж. Оптималното решение е плексиглас, но той е много скъп. В този случай би било достатъчно да поставите лист плексиглас от 5 мм (като основа), след което да закупите 4 плексигласови борда (дебелина 100), които могат да служат като бариери от 4-те страни. Накрая затворете всички фуги със силиконова паста I-GUM, за да избегнете течове. Проблемът е, че един плексигласов бокс струва стотици евро и е поръчков, за да пасне на точен размер.
Най-икономичното и най-вече модулно решение е използването на обикновен кофраж от дърво или шперплат, защитен само по повърхностите, които са в контакт със смолата, със слой течен силикон „Liquid Mold“, за да се получи антиадхезивна повърхност за смолата (която иначе би залепнала за дървото).
- За дъното: тънък слой плексиглас от 2 мм, залепен върху дървен панел или друг материал.
- За страните: панели или летви от шперплат, фиксирани със силикон към плексигласовата основа и обработени отвътре (повърхността в контакт със смолата) със слой течен силикон „Liquid Mold“. По този начин смолата няма да залепне за дървото.
Накрая затворете фугите със силиконова паста (I-GUM).
По този начин създавате икономичен кофраж (дърво + силикон), който след това можете да режете и „модифицирате“ според размера на масата.
След като смолата се втвърди, можете просто да разглобите кофража и да извадите масата.
Относно точка „1“ (невъзможност да се обърне внимание на всички детайли едновременно):
единственото възможно решение е да организирате цялата процедура по функционален начин, така че в момента на изливането концентрацията да бъде насочена единствено към естетиката на продукта.
По-долу ще намерите най-честите провали, които се случват веднага след изливането (и които ни карат да губим време и концентрация):
- Кофражът не е херметичен и смолата изтича. За да избегнете този проблем, точно ПРЕДИ да поставите дървото в кофража, направете заливка с дебелина няколко мм по краищата и фугите (критичните точки). По този начин веднага ще разберете дали кофражът тече и ще имате време да отстраните течовете със силиконовата паста.
- Примеси в излятата смола. За да избегнете „гоненето“ на остатъци, косми или трохи, преди изливането кофражът, дървото и всички инструменти трябва да бъдат почистени с електростатична кърпа (като Swiffer).
- Прах или насекоми попадат по повърхността. В този случай е добре да почистите работната зона с прахосмукачка и да се снабдите с найлонов лист или покривало, за да защитите повърхността (като тези, използвани за защита на мебели при боядисване на стени).
По този начин можем да се съсредоточим само върху най-важното, а именно естетическия вид на отливката!
Трудност при управлението на големи дебелини (прегряване, пукнатини, въздушни мехурчета)
Както знаем от предишните статии, прегряването на смолата, ускоряването на катализата и образуването на микро-мехурчета са за съжаление химични явления, произтичащи от ефекта на масата.
Това означава, че колкото по-голямо е количеството излята смола (съответно нейната дебелина), толкова повече ще се повиши температурата. Например, при използване на класически смоли на пазара, ЕДНОКРАТНО изливане с дебелина 4 см би довело до прегряване на смолата над 100°C, което би деформирало кофража и би накарало смолата да заври. Резултатът… маса за боклука!!!
Решението (досега) беше да се правят отливки с дебелина максимум 2 см, през интервал от няколко часа. Недостатъкът (освен дългото време за обработка) е, че за всяко изливане трябва да се уверим, че няма примеси или мехурчета.
Масата, която виждате с размери 320 см x 180 см (от Bottega Maestra), е излята с ЕДНОКРАТНО ИЗЛИВАНЕ ОТ 6 СМ с новата смола EPOXYTABLE, иновативна формула с висока UV устойчивост и механична здравина. Позволявайки на нашите клиенти да създават желаните от тях проекти: устойчивост на.
